Фондация "Пешеходци" - Форуми

Алекси Кесяков: Човекът още не е изградил естествен страх от автомобила
13 декември 2007 | 12:36 | Агенция "Фокус"


Алекси Кесяков, бивш директор на КАТ и секретар на Държавната обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата към Министерски съвет пред Агенция “Фокус” за причините и последствията от тежките катастрофи, поведението на българина на пътя и мерките за ограничаване на трагичните инциденти

Фокус: Г-н Кесяков, катастрофите по пътищата са тема, която вълнува цялото българско общество. Има ли статистика колко души загиват всяка година при катастрофи?
Алекси Кесяков: Всяка година при катастрофи загиват около 1000 души. Първата година, през която в страната са загинали над 1000 души е 1968 година. Оттогава насам има само 4-5 години, в които бройката на загиналите пада под 1000 души. Наблюдава се и увеличение на загиналите млади хора при катастрофи, почти се удвоиха бройките. Най-голям брой убити при катастрофи имаше през 1990 година - над 1500 души. Това е картината, това е и световен проблем, не само български.
Фокус: Как си обяснявате факта, че въпреки усилията все още не можем да се справим с него?
Алекси Кесяков: Този проблем е свързан с начина ни на живот, отношенията към проблема и поведението на хората като участници в движението. А поведението се заключва в знанията, уменията, вида на санкциите, начина по който се коригират нещата, какво е общественото отношение към въпроса. Всичко това формира крайното поведение на човека на пътя. Нашето население има точно определено поведение. По отношение на дисциплината и подготовката се различаваме от другите държави в Европа, където институциите в продължение на много години са инвестирали в решаването на проблема, както в подготовката, в отношението, така и в дисциплината. Това отношение се формира на базата и на глобите и на неотменимостта на наказанията и на опита на населението. Защото ние казваме, че обучаваме децата, а какъв е ежедневният пример на възрастните? Докато големите нарушават правилата, малките ще възприемат това поведение. Би трябвало политиката на институциите да се насочи към формирането на естествена, защитна реакция у децата и тя се формира в точно определена възраст. Защото страхът от високото, от тъмно и т.н. се е зародил още у дедите ни и на нас ни е дадено да го носим, докато страхът от катастрофите го няма записан и ние трябва някак да го създадем. Наблюдава се липса на инстинкт за самосъхранение, но нека да отбележим, че това не е смелост, това е неграмотност. Катастрофите, които стават всеки ден не са случайни, те са резултат от това, че хиляди хора нарушават правилата, изпреварват неправилно...двама от тези 1000 ще се блъснат, а останалите ще продължат да нарушават правилата. Тоест катастрофите отразяват степента на нарушаемост на правилата за движение по пътищата, а това отразява общото поведение на населението. Ние просто нямаме навици да се пазим в движението. Тоест в списъка с опасностите все още не сме прибавили движението по пътищата. Не само това, но и неспазването на правилата среща силна обществена подкрепа в ежедневието. Седят примерно няколко човека и си пият, става един от тях, сяда зад волана и става убиец, а тези на масата не трябва да реагират след това, а преди това. Ако държат на този човек, трябва да направят всичко възможно да не го пускат да се качи на колата. Така е навсякъде, във всяко селище има една дузина хора, които си правят каквото си поискат. А селищата са 3000, като ги умножим по двама-трима, ето ги... Никой не е анонимен в пътното движение, всеки един човек има обкръжение, което го познава какъв е. Това обкръжение изразява подкрепа към това поведение, за което говорим. Давам за пример случаите в Бяла и Банско, сигурно тези камиони са претоварвани системно, а това няма как да не се знае от обкръжението на шофьорите.
Другата част от хората, с които трябва да се работи, са младите хора, които, за да се докажат, не съобразяват липсата си на опит. Затова и по света за младите шофьори има по-строги санкции, по-строго внимание им се отделя и т.н. А целта на всичко се изразява в това, че е по-добре да извадиш един млад човек от движението, отколкото да го погребеш. Да не говорим за случаите, в които бащата дава колата на сина си, който няма книжка и той сгази някого на пешеходна пътека. Или му купи скъпа, нова кола и той се убива. Тоест инвестицията в човека, за да си повиши той майсторството да кара, е много необходима, но инвестициите не се изразяват само в купуването на колата. Има много информация, която обществото трябва да получи в ежедневието, и да се атакуват първопричините за това поведение. Когато има такива ситуации, трябва да се върнем назад по веригата и да се запитаме защо се получи така? И в 90% от случаите ще видим, че това е постоянно повтарящо се нарушение на правилата за движение.
Ето например преди време група деца отиват на конкурс в Германия и родителите, за да елиминират забраната за нощните пътувания, ги качили в едни бусове и на завой със заледен участък е станала белята...децата потрошени. И друг случай ще ви кажа, преди години на една сватба, двеста души сватбари и булката се качва в колата с младоженеца, а на волана водач, който няма книжка и отгоре на всичкото-пиян. Качва се булката и си чупи таза. Това са двеста души, на които не им е направило впечатление. Това е проблемът. Винаги търсим някой виновен, война по пътищата, но то не е война-това е тиха епидемия, която си отнема човешки животи.
Фокус: Не трябва ли в такива случаи институциите и хората, които отговарят за поддръжката на пътищата, да носят някаква отговорност?
Алекси Кесяков: Така е, този заледен участък, някой го е взел да го поддържа и той ни предлага услуга. Не може този, който стопанисва пътя, да ми предлага заледен участък. Но най-вече трябва да се атакува в ежедневието на хората. Ето например потомствените коняри пазят децата да не минават покрай петалата на коня и ги учат как да се пазят. Това се предава с поколенията, тоест за да си изменим поведението на пътя, трябва да минат поколения. В този смисъл трябва да се инвестира отношението към тези неща да се промени по-бързо. Кучетата припознаха автомобила като враг, защото те всяка година сменят поколенията и в тях се е изградил естествен страх от колите, които ги газят от 30 години. И ако човекът има естествени реакции да се защитава от някои опасности, към тази все още няма изградена такава реакция.
И другото нещо, което трябва да атакуваме, е отрицателният пример, който се дава на децата. На мен ми се върти еретичната мисъл да се налагат глоби не само за неспазване на закона, но и за лошо възпитание.
Фокус: В интерес на истината всички сме виждали майки с деца, които пресичат опасно, само на 20 метра от пешеходна пътека...
Алекси Кесяков: И бутат количките пред тях. Въпросът е следният, тази година направихме една среща с редактори на списания за жени и майки, на която се разбрахме информации относно поведението на майките с деца по пътя да бъде публикувана в тези списания. Ние трябва да предлагаме информация там, където човек естествено я възприема.
Друга група хора, с които трябва да се работи, са хората над 60 години, които губят бързината на реакциите си, по-трудно възприемат пространството, зрението им намалява, а те си мислят, че все още са олимпийски шампиони. Половината от загиналите пешеходци са възрастни хора. Същото се отнася за хора с влошено здравословно състояние. Защо например биатлонистките, когато са настинали или с ангина, не се състезават? Тоест човек трябва да отчита и собствените си възможности. Истината е, че през последните няколко години се поде сериозна медийна атака и някои хора започнаха да възприемат това, което се случва и да учат децата си на безопасност.
Фокус: Има ли нещо вярно в това, че човек се чувства защитен в затвореното пространство на колата и затова си позволява повече?
Алекси Кесяков: Да, така е. Истината е, че в колата човек е по-защитен. 40% от жертвите са пешеходци, велосипедисти, мотористи, каруцари. Или с цифри за година - 250 пешеходеца, 50 мотористи, 50 весилопедисти загиват. Докато съвременните автомобили абсорбират удара. Битката с катастрофите е битка с естествената ситуация, в която човек бърка и когато сбърка околното пространство-автомобил или пътна инфраструктура да го пази, за да не получи такава травма, която да го лиши от живот.
Фокус: Доколко инфраструктурата има отношение с големия брой загинали при катастрофи?
Алекси Кесяков: Честно казано, автомобилният парк се подобри малко, пътищата се пооправиха, въпреки, че ако говорим за инфраструктурата като пътища и населени места трябва да се каже, че в сравнение с тази в една по-уредена държава нашата е многократно по-конфликтна по няколко причини. Първо, при извънградските пътища има пропуски при организацията на движението, няма маркировка. Като вземем предвид това, че 30% от катастрофите са при напускане на пътя, 40% от тях са през нощта, което значи, че човек губи ориентация и после пътят не го пази. При изграждането на пътя стоят два принципа - пътят трябва да бъде така устроен, че да отчита, че човек може да сбърка и непрекъснато да му държи вниманието и да му показва накъде да върви. И другото - голям процент от катастрофите са вследствие на задремване. По света например срещу това е намерен един вид лек - страничните ленти са грапави и тресат автомобила, когато стъпи на тях. Това са принципи в инфраструктурата, защото тя най-накрая е предназначена да служи на хората.
Фокус: Споменахме, че пешеходците са най-честите жертви...
Алекси Кесяков: Така е, у нас се наблюдава терор над пешеходците и велосипедистите. А би трябвало да има равнопоставеност в движението. От гледна точка на защитата на пешеходците, трябва принудително да се намалява скоростта, трябва да има острови на безопасност, където пешеходецът да се скрие и да не стои дълго време на пътното платно. Тоест има много световен опит, който трябва да се усвоява. Считам, че съвсем скоро и кметствата ще започнат да се занимават конкретно с проблема, защото инфраструктурата трябва да пази човека, който е крехък, но когато седне зад волана започва да мисли, че е велик
Фокус: По-агресивен ли става човек на волана?
Алекси Кесяков: Човек изразява същността си зад волана, има най-различни характери. Който е агресивен по принцип, го проявява и пред волана. А агресията може да се прояви и заради различни фактори-продължително чакане, задръствания, неправилни изпреварвания, тоест неуредиците пораждат агресия също. Но проблемът е психологически. Високата скорост също е агресия. В населените места например има много жертви от катастрофи, от 1000 души 450 са убитите в населените места. Там, където живеят хората, режимът трябва да се подчини на това, а не да се избиват хора. Защото две-трети от пострадалите от катастрофи са в населените места-от 12 хиляди пострадали на година, 7500 са в населените места, което е огромно число. И местната власт трябва се ангажира с проблема, защото тя трябва да си пази избирателите. Говоря за това да се подчини автомобилният трафик на факта, че там е населено място, да не може да се развиват скорости и т.н. Лошото е, че шофьорите не осъзнават, че няма за къде да бързат в населените места и не могат да спестят кой знае колко време. Защото за секунди всеки един шофьор може да стане убиец и животът му да поеме съвсем в друга посока. След такова нещо няма планове, няма бъдеще, започват едни самообвинения, следствия...Също както нашия световен шампион по фигурно пързаляне, но хората трябва да знаят, че не е само той, така е всеки ден по съдилищата.
Фокус: Кои са десетте най-опасни участъка, където, стават сериозни катастрофи?
Алекси Кесяков: Няма десет най-опасни участъка, има десет комбинации от нарушения, които водят най-често до катастрофи с човешки жертви. Тези 10 нарушения водят до 85% от жертвите по пътищата. Разумната скорост при движение е много важна, за да бъде защитен шофьорът. Човек умира, защото скоростта го убива, колкото по-бързо се движиш, колкото по-силно ще се удариш...Давам пример със заледяванията на мостовете. Дори и пътят като цяло да е сух, на моста може да е заледено, което предизвиква доста катастрофи. Поне 10 човека на година загиват точно при такива катастрофи.
Фокус: Не казахте нищо за употребата на алкохол?
Алекси Кесяков: Алкохолът, лекарствата, наркотиците, влошеното здравословно състояние и умората-всичко това влияе на реакциите и поведението на човека. Алкохолът забавя реакциите на човек, но умората прави същото. Същото се отнася и за разсеяност, за депресивните състояния, при които шофьорът просто не може да следи обстановката на пътя. Друго важно нещо, което забравяме е да слагаме коланите. Когато автомобилът се блъсне, той се мачка и в един момент спира, но всичко, което е в него, продължава да се движи. Тоест човекът вътре продължава да се движи и то със скоростта, с която се е блъснал. Коланът предпазва до максимална скорост 80-90 километра, но човек и с 40 километра може да си свали скалпа. Давам пример с това, че Ивет Лалова счупи крак, докато бягаше, а човек бяга със скорост около 36 км. Представете си какво причинява удар при по-голяма скорост на движение. Тоест ако няма колан човек се блъска и понася същия удар, който е понесъл преди това автомобилът. Този втори удар убива, а при по-големи скорости има и трети удар, при който инерцията разкъсва вътрешните ни органи. С една дума коланът спира тези удари. Затова и настояваме за детските седалки, тъй като в България смъртността на деца при катастрофи е много голяма. Две-трети от пътниците в колата, които загиват са деца...Ако няма такива детски седалки, детето, което стои отзад, между седалките, при удар просто изхвърча и загива. Същото се отнася за коланите на задните седалки, срещу които толкова се бунтуват хората, защото ги били задушавали. А ситуацията е следната, отпред човекът е сложил колан, а отзад, на задните седалки-не. При удар човекът отзад залита напред и убива човека на предната седалка. Всичко това-коланите, възглавниците са пасивната безопасност на автомобила. Истината е, че при една и съща катастрофа новият автомобил може да спаси повече хора, отколкото старият, защото новият има по-добра пасивна безопасност. Смъртността при катастрофите се определя и от това.
Фокус: Кой са най-честите наранявания след катастрофи?
Алекси Кесяков: Черепно-мозъчни травми, счупвания на крайници и най-лошото счупване на таза или на гръбначния стълб. На година има поне 200-300 случая на счупване на таза при катастрофи, още толкова счупвания на гръбнака. Лошото е, че при катастрофи се наранява здравата част от населението, жизненоспособни, работоспособни хора, млади хора, в които е инвестирано.
Фокус: До колкото знам в западните страни и САЩ има психолози, които се специализират за работа с хора, пострадали или оцелели от катастрофи, бедствия и т.н. Как е в България?
Алекси Кесяков: Загиналите са си загинали, но околните получават психологически травми и с тях трябва да се работи. За съжаление при нас няма сериозна практика в тази сфера. Ние отчитаме повече статистиката на загинали и пострадали, но се надявам в бъдеще да се създадат такива специализирани институции, които да се занимават не само с последствията, но и с причините за катастрофите.
В Европа например в момента се работи по един голям проект-създаване на автомобил, който да пази не само човека вътре, но и пешеходеца отвън. Тоест ако го бутне да не го убие. Конструкциите на колите се изменят в тази посока.
Фокус: Има ли статистика колко човека остават инвалиди годишно след катастрофи?
Алекси Кесяков: Мога да кажа колко хора чупят гръбнаци и тазове при катастрофи -колкото са загиналите-около 1000. Истината е, че степента на инвалидност в страната е голяма...Когато стане тежка катастрофа всички се юрват да помагат-болници, доктори, лекарства, ако е виновен за нея-съд, следствие, адвокати, а когато някой просто нарушава правилата за движение-ни дреме на шапката. Иска ми се тази естествена реакция, когато човек иска да помага, да се премести малко по-напред във времето, защото този, който нарушава...той е обречен, в един момент ще направи белята. Лошото е, че две трети от пострадалите при катастрофи са невинните.
Галина ГИРГИНОВА


Агенция “Фокус” припомня:
Алекси Кесяков: Десет предложения за по-голяма сигурност в пътното движение.
УПРАВЛЕНИЕТО НА АВТОМОБИЛ НЕ Е ДЕТСКА ИГРА. ПАЗИ СЕБЕ СИ! СЕМЕЙСТВОТО СИ! ПРИЯТЕЛИТЕ СИ!


1. Скоростта. Избери скоростта, с която ще спреш в зоната на видимост, ще избегнеш сблъсъка и няма да се блъснеш в дървото, паднеш в реката или прегазиш пешеходец. Намали скоростта. По-голяма скорост, по-силен удар и по-големи травми.
2. Не изпреварвай на забранено и когато не виждаш, защото намалява броят на случаите, при които безопасно ще излезеш от маневрата. Идва твоят голям камион с който ще се сблъскаш при неправилно изпреварване. Пази се от челен удар. Не се блъскай. Ще загубиш.
3. Идва завой. Намали скоростта! Важно е да излезеш от завоя по пътя, а не извън него или да спреш в друг автомобил! Пази пътниците които возиш!
4. Населено място е! Намали скоростта! Пази пешеходеца. Той е като яйце. Щом го чукнеш и се чупи. И отговаряш. Спирка! Пешеходна пътека! Деца на тротоара! Паркирани коли! Няма видимост! Намали скоростта!
5. Закопчай колана! Предпазва лицето, гърдите, всичко. Закрепи детето! Погледни какво става при катастрофа. Първо - блъска се автомобилът, смачква се и спира.
Второ - всички хора вътре в автомобила продължават да се движат със същата скорост, с която се е блъснал автомобилът, и се удрят в таблото, между себе си или изхвърчат извън автомобила, при което се нараняват. Това е вторият удар, който троши и убива.
6. Запали фаровете, за да те виждат! В тъмното внимателно. Каруци, пешеходци, препятствия, дупки. Мокър път. Намали скоростта. Не се блъскай. Ще загубиш - време, здраве, средства, шофьорска книжка.
7. Студ. Сух път. Следва заледен участък. Мост, завой, усойно място. Намали скоростта
8. Виждай добре. Бъди бодър. С дрямката не можеш да се пребориш. Спри и почини! Не говори по телефона. Разсейваш се. Ще се блъснеш.
9. Не карай пил! Губиш книжка, застраховка, средства, здраве! Не се качвай на “кола” с пиян или неправоспособен шофьор. Не разрешавай и на твоите близки да го правят. В такива случаи обикновено загиват пътниците.
10. Не бързай. Ще сбъркаш! Не залагай бъдещето си, здравето си, свободата си, живота си заради 5 минути та дори и за 1 час. Бързането чупи крак, ръка, глава, таз, гръбнак - провери в болниците пълни са с бързащи и невинни. Съдилищата също. Пази здравето и живота. Стигни до там където те чак