Неудобствата от паркираните неправилно автомобили наистина са много. Най-характерни са невъзможността да се движиш или общуваш свободно, окаляните дрехи и още поне дузина други. Аз ще се опитам да акцентирам вниманието ви върху един скрит проблем - финансовите загуби за обществото.
Тротоарите са проектирани и изпълнени като платно за движение на пешеходци. Те не притежават здравина, която да понесе тонажа на автомобилите. Ето защо паркираните там коли с лекота рушат настилките и комуникациите под тях. След това разрушените тротоари се превръщат в кал, прах и други боклуци разнасяни от същите тези автомобили из града ни. Колкото и пари да се дават за чистене никога няма да имаме чист и приветлив град. Към финансовите загуби трябва да прибавим и тези от контузии и (нерядко) смърт на пешеходци пропаднали в разрушени шахти.
Това са огромни загуби за всички нас. Вместо да се инвестира в нови тротоари, комуникации и да се поддържа чистота ние се оказваме в омагьосания кръг на скъпите кърпежи и „разнасянето на боклуци в бунище”. Така ние се самопоставяме в обществени отношения, типични за Третия свят – точно там средставата се харчат предимно за подръжката на стари и негодни комуникации, вместо строеж на нови, по-модерни.
Решението, според мен, е тротоарите да се забранят за автомобили. Там където е решено тези пространства да бъдат превърнати в паркинги, нека общините бъдат така добри да ги проектират и построят по начин, съответстващ на нуждите на един автомобил.
